Среща на Директора на Института за изследване на обществата и знанието, проф. Румяна Стоилова с участници в 43-ия конгрес на Международната транспортна федерация

На 13 август 2014 г. в Централната сграда на БАН се състоя среща на Директора на Института за изследване на обществата и знанието, проф. Румяна Стоилова с участници в 43-ия конгрес на Международната транспортна федерация (МТФ). На конгреса в София присъстват 2000 делегати – представители на транспортни работници от 116 страни от цял свят. Конгресът се провежда под мотото: “От глобална криза към глобална солидарност: Транспортните работници отговарят на удара!”. Срещата се проведе по инициатива на сдружение “Младежки форум 21 век” към КНСБ.

Срещата беше открита от проф. Р. Стоилова, която в изказването си набеляза основните проблеми, свързани със заетостта и равенството между половете, по които в Института се провеждат непрекъснати научни изследвания включително и сравнителни европейски анализи. Ключов фактор за неравенствата между половете се явява образованието, което има съществена роля например за възможностите за връщане на работа след раждане и отглеждане на малко дете, както и за достигане до ръководни позиции. Изследователите проследяват негативната тенденция на изравняване на броя на момчетата и момичетата при ранното отпадане от училище. Учените от ИИОЗ имат предходен опит в сътрудничеството със синдикатите при изготвянето на „Кодекс за етично поведение на водачите“ в „Столичен електротранспорт“ ЕАД през 2012 г. Има готовност и за провеждането на изследване във връзка с проблема за насилието на работното място, повдиган като тревожен от работещите жени в транспорта. Доц. Мария Желязкова от ИИОЗ се спря на въпроса за въздействието на политиките върху общественото развитие и нуждата от целенасочени политики за коригиране на негативните ефекти от общественото развитие върху младите хора, жените и уязвимите групи в обществото. Тя аргументира необходимостта от промяна и корекция на политиките, довели до глобалната финансова криза на базата на непредубени експертни анализи.

В дискусията бяха зададени и въпроси относно ролята на жените в науката и политиката. Беше проявен интерес и към публикациите на учени от ИИОЗ по въпроса за равенството на половете. Проф. Стоилова отбеляза, че всеки заинтересован по темата може да получи достъп до библиотеките на Института за изследване на обществата и знанието и да се запознае с научната дейност по проблемите на неравенствата, дискриминацията и социалната политика. При интерес учените имат готовност да организират по-нататъшни срещи и дискусии по теми, интересуващи жените в различни сфери на икономиката в т.ч. на работещите в транспорта.

ИИОЗ-БАН обявява конкурс за фирми-изпълнители във връзка с извършването на частичен ремонт

ИИОЗ-БАН обявява конкурс за фирми-изпълнители във връзка с извършването на частичен ремонт на покривните конструкции на цялата сграда на ул. „Московска” 13. Кандидатстващите фирми трябва да представят:
притежание на сертификат ISO 9001:2008, членство в Камарата на строителите, актуално състояние на фирмата. Описанията на изискваните СМР се намират в ИИОЗ – БАН.

Документите се подават в канцеларията на Института на адрес ул. „Московска” 13А, втори етаж, като крайният срок е 18.08.2014 г.

От Ръководството на ИИОЗ

В РКИЦ –София се състоя международна научна конференция „Религия, ценности, ортодоксалност. Религия и наука в 21 век”

1

На 17 юли в Руския културен център-София се състоя международна научна конференция „Религия, ценности, ортодоксалност. Религия и наука в 21 век”. Събитието е посветено на 145-годишнината на БАН  и се проведе под патронажа на Председателя на Академията – академик Стефан Воденичаров.
Организатори са Българската академия на науките (секция Религия, вярвания и всекидневен живот - Институт за изследване на обществата и знанието) и представителството на «Россотрудничество» в България. В конференцията участваха водещи учени от БАН, СУ “Св.Кл.Охридски”, Русия, Израел – философи, историци, социолози, богос­лови, преподаватели от други университети, представители на Националния съвет на религиозните общности в България, млади учени и докторанти, представители на Народното събрание на Република България – Тодор Биков. Присъстваха учени и преподаватели като проф. Цв. Минков, доц. Сим. Райков, д-р Вяра Ганчева, Ст. Денчев, Алб. Йочкова и други.

Конференцията откри ръководителят на международния проект – доктор на философските науки Стефан Пенов –завеждащ секция Религия, вярвания и всекидневен живот. В работата на форума взеха актив­но участие Ръководителят на представителството на Россотруд­ничество в България, Директорът на РКИЦ и съветник по културата при посолството на Русия – Виктор Васильевич Баженов и заместник-ръководителят на предс­тавителството – Сергей Александрович Смитюшенко. Те приветстваха участниците и  подчертаха актуалността и голямото значение на проблематиката на конференцията.

 

2

Трети брой на списание “Философски алтернативи”

3_2014

Този брой на списанието се издава с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“

Списание „Философски алтернативи“ 3/2014

Тема на броя: ФИЛОСОФИЯ И КУЛТУРА
Водещи: Камелия Жабилова и Силвия Серафимова

СЪДЪРЖАНИЕ

ФИЛОСОФСКИ РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА
Валери Личев – Формирането на демонстративността и престижа в българската култура през погледа на Иван Хаджийски
Сирма Данова – Хипертрофия на забравата: Островът на Блаженните и културата на настоящето
Пламен Антов – „Безсъници“, или хтонът на модерната душа. Орфически субстрат в късната Яворова поезия (част ІІ)
Николай Турлаков – Философската разлика във възгледите за смисъла на Русалските лекувания в Спасова могила (Елин Пелин) и Русалска нощ (Йордан Йовков)
Нонка Богомилова – Философската „тъга и порив“ (за сборника с есета на Асен Игнатов „Тъга и порив на епохата“)

EКЗИСТЕНЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ФИЛОСОФИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА
Николай Райнов – Ф. М. Достоевски
Нина Димитрова – Софийност и инферналност: героините на Достоевски
Стоян Асенов – Лицето и погледът – три разказа на княз Мишкин
Eмил Димитров – Достоевски и романът-икона

ФИЛОСОФСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В СФЕРАТА НА КУЛТУРНИЯ ДЕТЕРМИНИЗЪМ
Петер Весел Запфе – Последният месия (1933)
Силвия Серафимова – „Гол в лоното на космоса“ (Naken under kosmos). Рефлексии върху философската биография на Петер Весел Запфе

ФИЛОСОФИЯТА КАТО ПАМЕТ
Ерика Лазарова – Приносът на Исак Паси към българската хуманитаристика

СЪБИТИЯ

Валентин Канавров – XХХ международен Хегелов конгрес
Силвия Кръстева – „Жив си, ако сътворяваш“